неделя, 3 април 2016 г.

За безспирния ход на времето

За годините, възрастта и безспорното ни желание да на се надбягваме със съдбата

     
     Все по-често чувам различни хора да споделят, че няма да кажат на колко стават на рождения си ден, тъй като било голяма цифра. 

     А когато бяхме малки, нямахме търпение да пораснем. Всеки казваше, че е на малко повече, отколкото е всъщност. А целта беше единствено да се забавляваме.
     Където отиде всичко това?
     Къде отиде детското в нас?
     Заобиколени от сивотата на ежедневието, от работа и грижи, все се надбягваме. С какво? С годините. С мечтите. Със съдбата в опита си да я излъжем за още малко време. Но за какво ни е това време? 
     Нали и без това сме толкова заети. С работа. С грижи. С недоволство. С огорчение от живота.
     Заети сме да не правим нищо със себе си. Освен да се оплакваме. Само и само за да има за какво да говорим.
     Интересно е, че в съвремието ни все повече липсва любов, разбирателство, добрина и красота. Бием се на улицата заради клаксон от кола, обиждаме в градския транспорт, не се усмихваме на непознати.
     Какъв е смисълът от съществуването, щом ще оставя горчива диря в ежедневието? 
     Смисълът е в това да променим негативното към позитивно. Да променим неблагодарността си към благодарност за всичко, което имаме. Защото никой не знае с колко време разполага. Нито докога. 
     Надпреварваме се с времето в търсене на великия смисъл. Но той е в малките неша. В ежедневието, в хората около нас. В сбъднатите мечти като пътувания, споделени преживявания.
А за любовта? Какво да кажем днес! Тя е някак в периферията на интереси, вещи, пари и материалност. Женим се, създаваме семейства, после се разделяме и продължаваме напред. Защото не знаем какво да правим със себе си? Или по-скоро защото това се очаква от нас. А ако не искаме да сме такива? Ако искаме да чакаме правилния човек по-дълго и на 27 вече всички около нас са се изпоженили, народили са купища деца. А ние сме сами. В търсене. И когато спрем да търсим ще намерим, това, от което имаме нужда. Така казват. Така било. Дали наистина е така, времето ще покаже. И пак опираме до него.
Времето.
Универсалната величина за случване на всичко. Заобиколени сме от него. Изяжда ни, поглъща личностите ни. Взема ни всичко и пак и пак от него се нуждаем. За да бъдем щастливи.

     Време. Пълноценно прекарано време.
     
     

Няма коментари:

Публикуване на коментар