неделя, 6 септември 2015 г.

За емиграцията и избора

Ето че дойде моментът и аз да споделя един пост, свързан с емиграцията. 
Тази тема ме вълнува от доста време, но не от гледна точка на това дали да заминеш, какво те кара да изоставиш всичко, а какво точно очакваш да откриеш там, на онова място, където предполагаш, че всичките ти грижи ще изчезнат.

И така, като млад човек, живеещ в България, пообиколил света,
аз също обмислях вариантите за емиграция в чужда страна неколкократно. Направих един не до там успешен опит и реших, че това не е за мен. Не само защото се страхувах от неизвестното, напротив, предпочетох щастието и уютът на дома. Не от страх, а от желание да продължа с корените, но и да имам криле.

Всеки човек сам избира какво да прави с живота си. Глупаво е да мислим, че отивайки на хиляди километри, ще си решим всички проблеми. Където и да идеш, ще бъдеш със себе си, е казал някой, който е бил много прав, а може би и той е бил емигрант.

Колкото и примамливо да ни изглежда пътуването отвъд граница, дори към далечни и непознати места, с красиви пейзажи, бели плажове и кристалночисти води, те не са дома. Домът е там, където са хората, които обичаш, там, където има твой детски снимки, и когато и да се върнеш, ще си добре дошъл. Домът е по-скоро психологическо пространство. Той не се интересува от пари и плажове, нито от слънце и кариера. Важното е да си обичан, и да обичаш. И да си щастлив с това, което е правиш. Животът е кратък и ако не му се насладим достатъчно, ще остане у нас онази празнота, че не сме го изживeли щастливо. Така че не емигрирането ще ни реши проблемите, или ще ни увеличи потенциала. Ние сами избираме какво да сторим и преди да решим да пътуваме някъде завинаги, трябва да се вгледаме в себе си. Да видим дали за нас това е начинът, дали не би било по-добре да поемем по друг път.



Обръщайки внимание на малките неща, осмисляме живота си. И тогава неусетно ще бъдем щастливи, без значение къде се намираме, без значение какво работим, без значение парите. Малките неща, любимите хора, храната, книгите, слънцето, сезоните, историите. 

Този пост не е насочен към онези, които са избрали да отидат отвъд България. Той е по-скоро за тези, които се чудят - за тях ли, или не. За предпазливите и за тези, които не могат да решат от какво ще се лишат. Послушайте сърцето си. А щом досега сте се чудели, значи отговорът е много лесен.


Където и да иде човек, отива със себе си. Затова по-добре първо да реши личните си проблеми. А после да пътува.